|
|
 Глог 22:49 |
|
|
Не кюфтета, а културата е хитът в туризма |
изпълнителният директор на Операта
Любомир Кутин:
Не кюфтета,
а културата е
хитът в туризма
V Днешният турист иска приключения
V Децата не знаят как се прави хляб и опера(музика), затова не ги ценят
Любомир Кутин е философ по образование. Работил е като преподавател, бил е шеф на дирекция
"Култура" в Община Варна. В началото на 90-те привлича цигуларя Минчо Минчев за артистичен
директор на музикалния фестивал "Варненско лято". По същото време се полага началото на други
фестивали под това мото - театралния, фолклорния и джазфестивала.
Работи за фондациите "Добри Христов" и "Град и култура". От септември месец е изпълнителен
директор на Оперно-филхармоничното дружество във Варна.
ИСКРА СОТИРОВА
- С какво се занимава изпълнителния директор в операта?
- Той е администратор, мениджър, за разлика от творческата длъжност главен директор. В операта
има най-различни служби и професии. Тук работят около 250 човека, и естествено, че е нужна една
фигура, която да балансира интересите. Освен това имам грижата институцията да е добре поставена
сред общественото мнение и да подобря икономическите резултати.
- Колко струва билетът за опера в действителност?
- Дъжравната субсидия покрива само работната заплата. От там нататък всичко трябва да се поема
със собствени сили и средства - отопление, осветлени, телефони, хонорари на гостуващи артисти...
Сега билетът за концерт или опера струва 5-7 лева. Ако работим на пълна самоиздръжка той би бил
около 80 лева. Разбирате, че това е абсурд. Затова кандидатстваме за средства в различни
проекти, стремим се да увеличим спонсорите.
- Миналия месец ученици от Варна за пръв път видяха операта зад кулисите. Как възникна идеята
за отворените врати?
- Тя витае от години. Събрахме заедно с регионалния инспекторат учители по музика. На нея за
първи път поканихме и преподаватели по чуждоезиково обучение. Операта и симфоничната музика често
се основават на класически текстове, които влизат в програмите по немски, френски, английски.
Като "Дон Карлос" на Шилер, "Дамата с камелийте"(Травиата) на Дюма и "Кралят се забавлява"
(Риголето) по Юго. Или да вземем симфоничната музика. Колко композитори са творили, вдъхновени
от "Фауст", "Ромео и Жулиета". Отделно в две училища в града се учи италиански-езикът на операта.
Освен това с този проект ще обхване по-голяма аудитория, защото музика се учи само до 9-ти
клас. Искаме да запалим учители и ученици да обвържем уроците в клас и с нашите програми.
За това ми помогнаха опитът и контактите, които имах от работата към фондация "Град и култура"
. Правили сме "Ден на открите врати" в съда, общината, при областния управител. Защо не и в
операта? Тук има какво да покажем.
- Но освен този забавен и чисто образователен момент, проектът има и по-сериозна цел, нали?
- Според мен младите у нас се нуждаят от нещо много важно. Те не уважават ценностите, нямат
респект към тях. А без това не могат да се развият като предприемчиви, свободни индивидуалности с
ярък творчески почерк. Вината е и на семейството, и на нас като граждани. Мисля, че човек ще
може да уважава една институция и изкуството, толкова повече, колкото повече го познава.
Нека децата разберат, че труда на артистите е едно изключително усилие, което предполага
10-15-20 години труд и самоусъвършенстване. Нека видят работата и на онези, които са зад
кулисите. Ако предварително знаят това, младите повече ще уважават труда на артиста. Гледах как
в една тв игра състезателите не могат да подредят в правилен ред оран, засаждане, жътва, месене
на хляб. Такива сме - ние консумираме, а не знаем как се получават тези плодове. Това е
последицата от нашето съвремие - човек не мисли откъде произтичат нещата и
не култивира уважение към тях. Но без това уважение не можем да бъдем толерантни към усилията
на другите.
- През последните години операта се движи по един годишен стереотип: една-две премиери през
зимата и великденския фестивал, голяма зимна ваканция, през която певците и музикантите
гастролират в чужбина, затишие и една мегапостановка за фестивала "Варненско лято". Ще продължи
ли този институт да се движи по същия цикъл?
- Лятото наистина е сезонът на фестивалите и е нормално тогава Варненска опера да направи
представителна продукция. Установили сме профила на публиката през лятото и за нас е ясно, че
тогава чужденците са малцинство. През септември до средата на октомври и в началото на май до
средата на юни идват онези възрастни хора от Германия и Скандавия, които имат отношение към
музиката и с удоволствие посещават опера. Ще се опитаме да уплътним със събития точно този
период. Типичен пример за това беше "Дон Карлос", с който официално открихме сезона и който
беше посрещнат с голям успех.
Паузата през зимата се налага, защото не можем да посрещнем разходите за парно. Народните
празници до Трифон Зарезан също карат хората да странят от операта и симфоничните концерти.
През останалото време е добре да разнообразим продукцията и формите.
Функциите на операта не се изчерпват с това да се правят големи спектакли. Тук има чудесни
възможности за симфонични и камерни концерти, има балет с потенциал, има хор.
Отделни изпълнители пеят в хора на
катедралата, по туристическите комплекси. Тоест - един подобен институт изпълнява много
по-разнообразни и обществено полезни задачи. И ако го няма - в храмовете литургиите ще се
изпълняват по-лошо, в туристическите комплекси ще бъдат ангажирани по-некачествени изпълнители
за музикални и танцови програми. Светските събития -приеми и коктейли, ще бъдат лишени от
неповторимата атмосфера, която придава една класическа камерна формация.И в крайна сметка
частните фирми в сферата на индустрията за развлечения ще печелят по-малко.
- Вие сте един от хората, които изведоха идеята "Варненско лято" да се обвърже с културния
туризъм. Провалена ли е казата "изкуство"-"туристически бизнес"?
- Правили сме много опити - някои от тях- неуспешни. Аз обобщих тази практика и
създадох теоретичен модел, кйто "проиграх" в анкета с
12 варненски фестивала. Събрал съм огромна база данни - колко пари се въртят около
фестивалите, каква е структурата на разходите, откъде идват приходите. Ако трябва да събера
отговора си накратко - продължавам да работя за каузата на културния туризъм. И в качеството
си на преподавател в Икономическия университет водя лекции по История на световната култура
на специалност туризъм.
За мен има няколко сбъркани неща. Първото - нашата инфрастуктура в туризма още от 60-те и
70-те години е създадена така, че да привлича масовия турист. Самите комплекси приличат на
панелни
гета. Второ, туристът не се чувства индивидуалност, затова и идват хора от по-ниските социални
слоеве. Обаче днес туристът търси възможности да бъде уважаван като личност. Трето, той се
стреми към уникалното преживяване, приключението, събитието. Нуждае се от интересни
предложения, а не само пясък, слънце и кебапчета. А това от своя страна изисква и различен
маркетинг, предлагане на туристическия продукт.Кои събития са културен туризъм? Посещение на
музей, концерт, фестивал. Културно събитие е, когато студенти рисуват в музея експонатите,
усвояват български танци, участват в майсторски клас по музика или класически танц.
Ние все още нямаме подготвени мениджъри, които да предлагат този продукт. Затова трябва да се
инвестират сили и средства в образованието на бъдещите туроператори. Те трябва да бъдат убедени
не само да представят с увлечение нашата национална култура, но и да осъзнаят и
чисто икономическите аргументи-а именно, че тогава ще печелят повече.
|
25 Февруари 08, 22:49
 Коментари (122)
|
|
kutin.dir.bg 
